Monthly Archives: February 2012

Линдзи Вон отново си тръгва с победа от Банско, както и през 2009 г., когато бе първият старт на жените у нас от Световната купа по ски-алпийски дисциплини. Американката не даде никакъв шанс на никого и вече води и в общото класиране на супер гигантски слалом за сезон 2011-2012. Големия кристален глобус Вон си го е осигурила, както и купата в спускането. Публиката на „Бъндеришка поляна“ буквално полудя от това, което направи по трасето любимката им Линдзи. В горната и средната част на пистата Вон направи няколко поредни грешки. Във финалната част обаче световната номер 1 избухна, на 60-метровия скок … Continue reading →

Мениджърът на Манчестър Юнайтед сър Алекс Фъргюсън е категоричен, че Димитър Бербатов ще бъде на “Олд Трафорд” и догодина по това време. Бъдещето на българина продължава да бъде силно дискутирано в медиите, след като договорът му с клуба изтича през лятото. “Бербатов е здрав и ще бъде тук и през следващата година”, отсече сър Алекс преди срещата с Аякс от Лига Европа тази вечер. Очаква се българинът да започне като титуляр, след като Уейн Рууни отпадна от групата. “Червените дяволи” спечелиха първата среща с 2:0. Вторият по сила турнир в Европа тази година е малко по-интересен заради съперничеството между Юнайтед … Continue reading →

Президентът на ЦСКА Димитър Борисов коментира поредните слухове, че “червените” няма да вземат лиценз за евротурнирите. В типичен стил той заяви, че клубът няма пари, но за сметка на това конкурентите Левски, Литекс и Лудогорец “цъфтят”. “Ние никога не сме разсрочвали задълженията си към НАП. Не знам защо тази тема за лиценза винаги се обсъжда когато дойде март месец. Лицензът не се издава от БФС, а от УЕФА и нашите документи винаги са били в перфектно състояние. По принцип в ЦСКА винаги няма пари, но винаги се оправяме по някакъв начин. Другите отбори видяхте, че цъфтят, разхождат ги, плащат си … Continue reading →

На старата дървена маса под навеса на къщата, върху която баба ми слагаше да се храня като дете на село, години наред стоеше една и съща мушама.  Ония ми ти селски ножове, с които режеше оня ми ти селски хляб, бяха направили мушамата на нищо. Но тя все си стоеше там – напукана, изпонарязана, подвита във всички краища. Дядо я закова с дебели кабари, за да не я духне вятърът.   Цапахме я, плюехме динени семки отгоре й през лятото с брат ми, заливахме я с лимонада, а след това идваха мухите и на свой ред я оплюваха и си … Continue reading →

Ако човек е това, което яде – прехранващите се с истински боклук би трябвало да се наричат боклуци. Но нищо чудно да има по-коректна квалификация за онези хуманитарни катастрофи, чакащи на градското сметище в Харманли камиона с бракувани от наводнението хранителни стоки. Той дори не успява да разтовари, тъй като всичко се поема още във въздуха от нетърпеливите ръце. И още на сметището започва да се яде, пие и вика „Наздраве, кой каза наздраве”. Подобна свинска гледка имаше във филма „Името на розата”. Манастирските клисари хвърляха отвисоко животински карантии, а долу средновековната биомаса се избиваше за тях. Славни средновековни времена, … Continue reading →

Нещастието в с. Бисер е локално, а не национално. Една човешка трагедия, която е можело да бъде предотвратена. Отзвукът обаче съдържа по-малко състрадание и повече възмущение. Клони към търсене на виновниците. А Виновниците в България се търсят винаги, по правило и задължително ИЗВЪН личността, която се възмущава. Независимо от мащаба на повода, погледите са към най-високото място: министър, зам-министър, някакъв „отговорен другар.“ В случая Дачков, или Кристалина … или който и да е, но не и НИЕ, АЗ. Това е, защото мисленето на хората е задръстено от шаблоните на миналото. В него всички знаеха, че някой ОТГОРЕ решава вместо тях. … Continue reading →

През февруари 2010 аз публикувах – в САЩ – първата си книга, Бесове: Приключения с руските книги и хората, които ги четат. Предварителният ми хонорар от Farrar, Straus and Giroux, някъде по средата на четирицифрените числа, беше доста щедър за томче с мемоарни, литературно-критически есета за преживяванията на една докторантка по руска литература. „Оригинална книга с меки корици“, на стойност 10 долара при Амазон, Бесове излезе с жълта корица, оформена от Роз Част, със страховити червени, ръчно нарисувани букви. И макар че Част е добре известна като нюйоркска художничка на комикси, нейната корица запазва по майсторски начин нискобюджетната естетика, която … Continue reading →

И тръгнах към Женския пазар. Не по-късно от десет и половина сутринта. Защо ли в тази празна октомврийска утрин се запътих точно натам? Може би защото имам особено отношение към жените, или пък защото старото му име е Георги Кирков, а това ми напомня за сюрреалиста Джорджо ди Кирико? Не мога да обясня. Реших да не минавам по заразения път откъм Мария Луиза покрай Лъвов мост. В този път има нещо обидно и мръсно, напомнящо изсъхнала капка циганска семенна течност. Запътих се пеша по прашния път откъм Сточна гара – място на мечтите за всеки, пристрастен към дишането на лепило … Continue reading →

Канцлерът на Германия Ангела Меркел публично се извини на роднините на убитите 10 души, повечето имигранти, убити от неонацитска група, която не може да се проследи от германските власти повече от десетилетие. Групата е заподозряна в убийството на 8 души от турски произход и един грък между 2000 и 2006 година. Тези убийства, познати като „кебап убийства”, не са разрешени от години. Смята се, че групата е убила полицай през 2007 година, съобщи Вашингтон пост”. На днешната паметна церемония, която се отбелязва с минута мълчание в цялата страна Меркел заяви, че убийците са „позор за нашата страна”. Тя каза, че … Continue reading →