Подаръци и сувенири

Представяме на Вашето внимание Център за народни художествени занаяти към Националната Художествена Галерия, който обединява повече от 300 изявени майстори-занаятчии от цяла България.  Майсторите, сътрудници на Центъра, разработват копия на музейни експонати от всички региони на страната, датирани от различни периоди от Античност до Нови времена. Техните произведения наброяват над 3600 експоната.  Представени са различни модели на традиционна българска керамика, дърворезба, ковани метали, бродерия, тъкани и плетиво, национални носии и костюми, бижута, музикални инструменти, копия на старинни оръжия, битови кукли, ритуални маски и колекционни обредни предмети, изработени изцяло на ръка, по автентични технологии и техники, от естествени материали и безвредни суровини.

Керамиката е може би най-старият български занаят. В древността работата на майстора – грънчар се е възприемала като вид дейност, която одухотворява суровия материал и го очиства от влиянието на злото. Някои грънчарски произведения са без украса и неглазирани, но други – стомни, паници, крондири, купи – са истински произведения на изкуството. Украсата им е с минерални бои в жълто, кафяво, зелено, червено, синьо.

Особен вид керамика е търновската сграфито-керамика, използвана по време на Второто българско царство като царска трапезна керамика. С помоща на остър предмет (клечка или игла) върху още мокрия съд с бяла ангоба се рисуват геометрични и растителни мотиви, както и животински изображения. Ефектът на украсата е след изпичането. Запазва се естественият цвят на глината. Вижте образците на страницата за Керамика.

Едни от най-старите запазени резбарски паметници датират от времето на Втората българска държава (13-14в.). Съществуват два основни типа дърворезба – дълбоката иконостасна резба и плитката овчарска резба.

В художествената обработка на дървото са обособени две линии – украса на църковните сгради и украса на жилищата и покъщнината. Застъпени са главно растителни мотиви, а по-късно се прибавят мотиви от животинския свят и човешки изображения. По-късно се появяват изображения на грифони, змейове, фантастични същества. Прилагат се също и светлосенките, което придава на творбите въздействието на черно-бяла графика.

Появата на пастирската резба е свързана с един основен поминък на българите – овцевъдството. Пастирите изработват дребни дървени предмети, свързани с бита, и ги украсяват с плитка резба с художествени качества. Тези предмети са твърде разнообразни по форма, предназначение и украса – лъжици, хурки, чаши, овчарски геги, солници, кобилици, столчета. Вижте образците на страницата за Дърворезба.

Медникарството по българските земи е старинен занаят, упражняван още от древните траки и от римските колонисти. Занаятът е бил добре развит през Първата и Втората българска държава, благодарение на рударството в нашите земи. Обработването на медта през Средновековието присъства постоянно и в монетната система.

През 17 в. медникарството е било добре развито и произведенията му са имали висока художествена стойност, а от 19 в. вече има свой оформен облик и голямо стопанско значение. Медникарите изработвали около тридесет вида съдове, предназначени за домашна употреба – котли, мангали, тасове, сахани, тави, синии, тигани, ибрици, джезвета, лъжици. Най-широка употреба са имали саханите и котлите.

Декорирането е тясно свързано с целесъобразността на предмета. В медните съдове са отразени естетическите и битови изисквания на съответната епоха и потребителя. Прилагат се няколко вида украса: гравиране с шило, гравиране с киселина, украса чрез релефно и плоско изковаване, украса чрез ажур.  Eлементите на украсата са доста разнообразни – от най-прости линии до сложни композиции от геометрични, растителни и животински изображения. Сред най-типичните зооморфни орнаменти са изображенията на птици и риби.  Вижте образците на страницата за Кована мед.

Бродерията е част от декорацията на традиционното българско облекло. Изобилието от модели, разнообразието от бодове и богатството от цветове прави традиционните орнаменти уникални. Доминират флоралните елементи: стилизирани цветя (рози, лалета, карамфили), жито, символа на Дървото на живота. По-голяма рядкост са елементите, които представят животински фигури (пилета и коне). Срещат се и човешки фигури – „хоро” и „кукери”. Успоредно с флоралните, животински и човешки елементи могат да се открият и геометрични (триъгълници, четириъгълници и ромбове), а също така и магични и заклинателни знаци(кръстове, звезди и свастика). Типичните цветове са червено, зелено, синьо, жълто, кафяво и черно. Българката е използвала повече от 100 вида бодове в зависимост от модела и материала на основата. Основните видове бодове са: прав, полегат и кръстчета. Вижте образците на страницата за Бродерия и облекло.

Традиционните костюми представляват най-забележителната творба на Българското народно изкуство. Одеждите са изцяло женска работа. В създаването на облеклото българската жена влага цялото си сърце, сръчност, любов и надежда за щастие.

Всички запазени образци датират от 19 и началото на 20 век. Костюмите принадлежат на различни историческо-етнически територии в България. Представени са различни видове: двупрестилчена, еднопрестилчена, сукманена, саяна. Мъжкото облекло е представено от белодрешна и чернодрешна носия.

Традиционните материали за изработка на облекло са: лен, коноп, вълна, коприна и памук. Кожата има сравнително малко приложение, а именно за направата на цървули и калпаци. Двупрестилчената женска носия е била широкоразпространена, но с последствие се запазва главно в Дунавската равнина.

Сукманената носия е с най-масово разпространение: предимно планинските области на централна България, както и крайморските райони на Черноморието и Югоизточна Тракия. Саяната носия е разпространена в южните и югозападните области на българската етническа територия. Еднопрестилчената женска носия се среща в отделни селища в Дунавската равнина и Родопите.

Мъжкото белодрешно е с доказан славянски произход, разпространено из цялата етническа територия на българите. Най-трайно запазва стариниия си облик в северозападните райони до първите десетилетия на 20 век. Обособяването на втория вид мъжка носия – чернодрешна – е част от общия за страната процес на потъмняване на мъжкото облекло, най-изявен през епохата на Възраждането. За единството на двата мъжки костюма говорят мъжки носии от Западна България – композицията им е смесица от бели беневреци и тъмносини горни дрехи. Вижте образците на страницата за Бродерия и облекло.

В златарството обработка на металите достига съвършенство. Достигналите до нас произведения на тракийското златарство носят белезите на високо художествено и технологическо майсторство. Славяните донасят по земите ни своята традиция в обработването на сребро, мед и бронз. Прабългарското златарство носи полихромието и някои декоративни принципи на източното изкуство, с което е било в съседство преди заселването на прабългарите на Балканския полуостров.

През 10 в. златарството е вече обособен занаятчийски отрасъл в българските градове, а след 12 в. започва и специализиране в различните златарски техники: отливане, коване и изчукване, филигран и гранулация. Наред с тях при изработването на накити се използват гравировка, ажур, емайл, монтиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни, позлата и др.

Една от най-разпространените техники е филигранът, който има и най-дълга история в българските земи. Тази техника била възприета и използвана от древно тракийските златари още през 6 в.пр.Хр. и до ден днешен е предпочитана от българските бижутери. Вижте образците на страницата за Накити и бижута.

Ръчно изработени битови кукли облечени в национални носии от различни райони на България, с шевици, колани, украси за глава и всичко необходимо.

Повечето от кукерските маски и кукли са с дървена конструкция. Върху нея се налепят разноцветни конци, лепят се парченца разноцветни платове, огледала, лъскави пайети и други елементи. Трябва да я направят все по-грозна и по-страшна,за да изплашат злото.Най-старинни се считат маските представящи вида на овен, козел и бик. Тяхното задължително присъствие в Кукерските игри доказва тезата, че кукерските игри по произход са свързани с древните дионициади. Въздействието на маскираните кукери допълнително се подсилва и от звука на окачените по тях медни и тучени (ляти, бронзови) звънци. Някои маски имат две лица. От едната страна носът е чип и лицето е добродушно; от другата носът е гърбав, а лицето зловещо. Тези маски са символ на доброто и злото, които съществуват неразделно в света и са неотменими. Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук преобладава червеният цвят – символ на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят олицетворява земята и нейната богиня майка, а белият е символ на водата и светлината. Вижте образците на страницата за Кукли и маски.

През 863 г. Княз Борис І обявява Християнството за официална религия по българските земи. Тази дата се смята за рождена за българските икони, които са част от визуалното християнско изкуство. От ІХ-Х век са запазени само няколко керамични икони, намерени при разкопки в старата столица Преслав. Бурните събития, на които Балканите стават сцена през ІХ – ХІІ век не пощадяват икони, изработени върху дърво от този период. От времето на Второто Българско Царство (ХІІ – ХІV в.) са запазени голям брой икони, голяма част от които са повлияни от Византия и от изкуството на градовете-държави на Апенинския полуостров. Когато българските земи падат под турско робство, българската аристокрация, основен ктитор на християнското изкуство, била погубена. Това неминуемо дава отражения на иконописа. Големите църкви били разрушени до основи или били превърнати в джамии, а иконите – изгорени. До края на ХVІІІ в. художниците-иконописци обикновено копирали старите модели, докато след започването на периода на Българското Възраждане започнало и интензивното строителство на църкви. Десетки български художници като така например: Захари Зограф, Станислав Доспевски, Николай Павлович, Дичо Зограф, Тома Вишнаров, фамилия Молерови с вроден талант или завършили школи в западноевропейски или руски университети, започват да рисуват икони. Вижте образците на страницата за Икони.

Според начина на възпроизвеждане на звука, музикалните инструменти се делят на три групи:

Струнни инструменти: гъдулка, тамбура

Гъдулката е славянски струнен инструмент без гриф. Струните са с различна дължина и дебелина. Първата струна е с най-нисък тон, втората е по-дълга и с по-висок тон, а третата е с най-висок. При някои гъдулки има по-тънки струни, върху които се свири с пръсти за резонанс. Както при свиренето на виола, пръстите натискат струните.
За разлика от гъдулката, тамбурата е по-слабо разпространена в България, главно в Разлог, Гоце Делчев и други области. Има тамбури с две, три, шест или осем метални струни, както и такива с дванайсет.

Духови инструменти: кавал, гайда, дудук, двоянка

Кавалът е един от най-разпространените фолклорни музикални инструменти. Разпространен е в цялата страна, но главно в Тракия и Добруджа. Конструкцията на различните видове кавали е еднаква. Разликата е единствено в дължината. Кавалите имат различни височини (тонове). Гайдата се състои от следните части: гайдуница (пискун), ручило, духало, главина и мех. Гайдуницата е най-важната част от гайдата. Тя е вид свирка е осем дупки за пръстите, седем от които са на предната страна, а осмата на задната страна на пискуна. Тоналните възможности на гайдата са по-малки от тези на кавала. Различават се два вида гайди – с нисък тон (каба) и с висок тон (джура). Най-използваните гайди са джурагайдите – тон сол. Те са с по-високи тонови възможности от каба гайдите. Вижте образците на страницата за Музикални инструменти.

На страницата Сувенирни предмети са изложени традиционни битови и съвременни предмети, подаръци и сувенири.